ХРИСТО НИКОЛОВ, 24 часа 
"Строителството - Кой Кой е"

– Инж. Димитров, компанията ви има широк спектър от обекти, които изпълнява – ВиК проекти, промишлени сгради, жилищни обекти, благоустрояване на населени места… В кои от тях срещахте най-големи затруднения през отминаващата година?

– Както за всички колеги в бранша, затрудненията бяха в абсолютно всички видове строителство. И заради последиците от пандемията, когато се нарушиха веригите на доставки, и после от повишаването на цените на материалите. Имаше и нужда от повишаване на възнагражденията. Ние сме се съсредоточили основно върху обекти на публични възложители, и то инфраструктурни. В тях цените са фиксирани, а голяма част от договорите, които изпълняваме, са оферирани от нас доста отдавна. Една обществена поръчка може да се проточи и година-две от обявяването ѝ, докато се избере окончателно изпълнител и започне работата. И не е въпросът само до обжалванията. Често, когато строителството стартира, се оказва, че не всички необходими терени са отчуждени. Освен това ние работим често на инженеринг и нерядко се натъкваме на разминавания между желанието на възложителя, описано в заданието, и реалната обстановка. А това също води до забавяне, защото често се налага да се променят устройствени планове, което е дълга процедура Или примерно да се променя предназначението на даден терен.

– Веднага след началото на войната в Украйна имаше шоково прекъсване на доставките на желязо. Но след 8-9 месеца положението не се ли е променило?

– Този проблем все още съществува. Да вземем за пример доставките на релси. Преди войната основно се доставяха от Украйна, сега се опитваме да внасяме от Турция, от други държави. Може би нещата горе-долу се урегулираха впоследствие, но, естествено, цената изобщо не е тази, която беше преди войната. При релсите има до два и половина пъти поскъпване за този период.

– Има ли други основни материали, при които поскъпването също е драстично?

– Желязото, което е основен материал във всички видове строителство, беше и продължава да бъде голям проблем, и то за целия бранш. Но при бетона също има ръст на цените от порядъка на 30-40 процента. И при битума, без който не може да се правят пътища, има значителен ръст в цената. Същото се отнася и за инертните материали.

– Защо инертните материали, те не се ли добиват в страната, и то близо до обектите?

– Те се добиват основно тук, но транспортът също поскъпна и това доведе до оскъпяване и на този продукт.

– Но вече е факт методиката за индексация на договорите заради материалите. Вашата фирма успя ли да се възползва от нея и какви практически трудности се срещат при изпълнението ѝ?

– Както казват хората: “По-добре късно, отколкото никога”. Помните, че това беше дълга борба и отне над година. Законодателят си свърши работата, но назрява проблемът с реалното изпълнение и индексирането на вече свършената работа. Много строители, включително и ние продължихме да работим и част от дейностите за момента се оказват недофинансирани. Работихме със собствени средства и с кредити от банки И ето ви практически проблем – в методиката се казва, че се индексират дейностите към съответното тримесечие. Но Националният статистически институт публикува индексите с известно закъснение. Ние например имаме обект, който е приключен през третото тримесечие, но за да се индексира стойността му, трябва да изчакаме четвъртото. А за този, който ще приключим през четвъртото, трябва да изчакаме до догодина. НСИ съобщава индексите всеки месец, но в методиката е казано, че се използват индексите за тримесечие и за дейностите, които са изпълнени през съответното тримесечие. Също така не сме сигурни дали ще се индексират вече приключените обекти, на които е издаден акт 15.

– Кои възложители са по-трудни в това отношение – държавата или общините?

– Всичко е относително, защото нещата опират и до средства. Цялото индексиране се извършва по принцип при възможност от страна на възложителя. Затова засега ние само водим кореспонденция, пращаме писма и очакваме положителен отговор.

– Кои от обектите, които вашата фирма изпълнява през последния строителен сезон, бихте изтъкнали като най-значими?

– Те са много, но бих откроил модернизацията и разширяването на рибарското пристанище в Несебър. Изградихме плаващи кейове със съответните лодкостоянки, ново осветление и реконструкцията на съоръженията. Завършихме преустройството и коловозното развитие на гара Синдел – един важен за България жп възел, оттам се разпределят влаковете за Варна и Бургас. Там изцяло подновихме контактната мрежа и линията, има нови коловози с ново стрелково развитие, изградихме шумоизолиращи съоръжения. Приключихме ремонта на пътя Костинброд – Берковица по програмата “Интеррег” между България и Румъния. Имаме и реконструкция на парк, става дума за градината около гара Стара Загора. В България сравнително рядко се ремонтират паркове и за благоустрояването на този малък парк общината в Стара Загора получи награда на конкурса “Сграда на годината” в частта за паркостроителство. Всеки момент ще приключим една част от проекта за реконструкция на трамвайното трасе на петицата, в частта между Руски паметник и ухото на “Бъкстон”, така че трамваят между Съдебната палата и “Бъкстон” ще тръгне скоро. И ще видите, че всичко е вече по-различно – сменен е целият релсов път, контактната мрежа, платформите за качване и слизане са изравнени с подовете на трамваите.

– Това, че строителството минава през труден период, доведе ли до нуждата от съкращения във вашата фирма и как изобщо решавате генералния проблем с намирането на квалифицирани и мотивирани кадри?

– Честно казано, това е обща болка на целия бранш. Особено в големите градове, където има много възможности за работа. Въпреки това през тази година направихме всичко възможно и мисля, че донякъде успяхме да задържим кадрите си, а набираме и нови. Обезпечихме редовното изплащане на заплатите и дори ги индексирахме. В навечерието на професионалния ни празник Димитровден бих искал да пожелая на колегите от бранша здраве, кураж и благоденствие! Вярвам че ще успеем да се преборим с предизвикателствата и ще имаме една по-добра година!